Начало Статии Гражданско образование

Статистика

Членове : 853
Съдържание : 232
Връзки : 6
Брой прегледи на съдържанието : 381077

До ДЗИ остава:

mod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_counter
mod_vvisit_counterДнес53
mod_vvisit_counterВчера59
mod_vvisit_counterТази седмица492
mod_vvisit_counterМиналата седмица854
mod_vvisit_counterТози месец1940
mod_vvisit_counterМиналия месец2850
mod_vvisit_counterВсички дни497781

В момента има: 6 посетителя в сайта
Вашето IP: 3.226.251.81
 , 
Today: Авг 24, 2019

Последни статии

 

Най-четени статии

Гражданско образование ПДФ Печат Е-мейл
Неделя, 18 Май 2014 14:35

източник:        http://www.pariteni.bg/index.phtml?tid=40&oid=111761

За потребителите

Измамен клиент се жали от търговец. Комисията за защита на потребителите установява, че жалбата е основателна и глобява търговеца. Пострадалият потребител обаче чака обезщетение. Напразно - ако не заведе дело в съда срещу измамника, няма как да го получи. А смисълът от жалбата е, че може да ползва решението на контролния орган като доказателство в съда.

Така юристи от Комисията за защита на потребителите коментираха най-разпространената заблуда на българите, които очакват автоматична компенсация за себе си, когато се жалят от търговци.

У нас се подават най-много жалби заради отказани рекламации на дефектни стоки. Това важи както за постъпващите в държавната комисия, така и в неправителствената асоциация “Активни потребители”. Според Богомил Николов, изпълнителен директор на асоциацията, българските търговци все още не са осъзнали, че е в техен интерес да са по-гъвкави.

“На Запад такива ситуации се разрешават бързо. Дори в някои случаи търговецът да има чувството, че клиентът не е прав, просто подменя продуктите”, коментира Николов. Така фирмите защитават репутацията си, която недоволните клиенти могат да сринат. У нас обаче търговците упорито отказват да заменят дефектните стоки или да върнат парите. “Това, че ще спестиш 100-200 лв., за да не смениш стоката на един потребител, след това ти се връща като огромно количество негативна реклама и пропуснати ползи”, каза Николов.

Потребителите у нас имат много права, гарантирани от европейските и българските разпоредби. Оказва се обаче, че хората масово не ги познават и често не знаят как да се защитят при нелоялни търговски практики. Богомил Николов обобщи десет важни права на потребителите, които българите или не познават, или често бъркат. Класацията е почерпена от опита на асоциацията.

1. Клиентите не са наясно, че могат да получат обезщетение, ако са претърпели индиректни загуби от покупката на неработещ или дефектен продукт. “Например хладилник, който се е повредил и е развалил храна за 100 или 200 лв. Потребителят има право да претендира за тази сума пред търговеца”, обясни Николов. Освен това хората могат да търсят обезщетение не само за имуществени, но и за неимуществени вреди.

2. Хората често не знаят, че могат да върнат стоката в 7-дневен срок когато е закупена по интернет, при търговия от врата на врата или от пътуващ търговец. Тези случаи се водят за рискови търговски практики и затова на европейските потребители са дадени повече права. “Някои хора мислят, че имат това право и когато пазаруват от нормален магазин, но това не е така”, предупреждава Николов.

3. Много потребители не са наясно и за каква информация задължително трябва да следят да присъства в договорите за услуги, които подписват. Става въпрос за контрактите за банкови кредити, телекомуникационни услуги и др. В такива договори на първо място трябва да има ясна дефиниция на стоката или услугата. Вторият елемент е цената - как се образува и какво включва тя. Добре е потребителите да следят и за неравноправни клаузи, които позволяват на търговеца едностранно да изменя условията.

4. Клиентите на топлофикациите масово не са наясно с механизмите, по които могат да си потърсят правата при кражба на топлинна енергия.

В Закона за енергетиката е предвидена възможност хората да сезират министъра на икономиката, който пък има право да налага санкции.

“За да може министърът или упълномощено от него лице да наложи санкция, трябва да бъдат предоставени доказателства за кражбата”, обяснява Николов. Доказателствата трябва да отговарят на изискванията по закон. Свидетелските показания на двама души са най-лесният начин за доказване на злоупотреба.

“Ако етажните собственици формират комисия, която проверява по апартаментите и установи, че някъде нещо не е наред, това е най-чистото доказателство”, допълва той.

5. Малцина познават изискванията към различни твърдения, които се изписват върху хранителните продукти. Става въпрос за изрази като “без съдържание на захар”, “без мазнини”, “ниско енергийно съдържание” и др. Тези изисквания са разписани в европейските регламенти и са насочени главно към производителите. Когато са поставени на дадена опаковка, това е знак, че са изпълнени. Клиентите обаче масово не знаят какво стои зад такива изрази.

“Например продуктите “без захар” не означава 0% захар, а че не трябва да съдържат повече от 0,5 грама захар на 100 грама. Ниско съдържание на захари има, ако продуктът съдържа не повече от 5 г захар”, обяснява Николов.

6. Заблудите по отношение на номерациите, които започват с т.нар. Е-та, изписани на етикетите на стоките. Те масово се считат за опасни, но всъщност две трети от тях са напълно безвредни и се използват за обозначението на определени съставки. Например лимонената киселина има номер Е330.

7. Непозната област се оказват специалните изисквания за безопасност на детските играчки, разписани чрез европейски регламент. Изискванията и предупрежденията са различни в зависимост от годините на детето, видовете играчки и др. Те основно са насочени към производителите, но потребителите също трябва да ги познават, ако искат да са наясно с потенциалните рискове.

8. Правата на хората при пътуване също са гарантирани от европейски регламенти, но по-популярни са само тези, свързани с въздушния транспорт, коментира Богомил Николов. Българските потребители според него не са запознати с правата си при пътуване с влакове или автобуси. В тези случаи обаче хората също имат право на обезщетения при закъснение, повреден или изгубен багаж и др.

9. Гражданите у нас често не знаят и какви са компетенциите на различните институции от държавната администрация. Те често са в неведение например какво може да направят надзорни органи като Комисията за защита на потребителите, Комисията за регулиране на съобщенията и др. “Има огромно разминаване между очакванията на хората към тези институции и техните реални правомощия”, коментира Николов.

10. Правата, свързани с таймшеринга също са обширна област, която много хора не познават. Европейските регулации отдавна са транспонирани в Закона за защита на потребителите, но те не се прилагат, защото у нас няма такъв тип сделки. В Европа обаче много хора придобиват съвместно имоти и ги ползват след строга договорка кой, кога и за какъв период може да се настани в тях.

ДОГОВОР ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА ЧАСТИЧНО ПРАВО НА ПОЛЗВАНЕ. (ТАЙМ ШЕРИНГ)

източник:       http://bglaw.blogspot.com/2009/02/77.html

ОПРЕДЕЛЕНИЕ - Таймшерингът представлява съвместно придобиване на права върху определена вещ, обикновено недвижим имот, от няколко лица, като всяко лице получава правото да ползва самостоятелно имота през строго определен период от годината. Разпределението на времето на ползване е основната характеристика на таймшеринга, залегнала и в съдържанието на неговото понятие (time-share - разделяне на времето). Договора е вещноправен – за учредяване на ограничено вещно право на ползване.
По силата на договора за отстъпване на правото на ограничено времеползване едно лице преотстъпва на друго лице възможността да използва необезпокоявано един точно определен имот през точно определен период от годината срещу заплащането на обща цена. Договорите обикновено са дългосрочни - за 10, 20, 50 години. Спецификите зависят от конкретната форма на таймшеринга и най-вече от вида на обекта и целите, за които той се придобива. Наред с основните, за страните възникват и ред допълнителни права и задължения, като предоставяне на сервизни услуги, поддръжка и охрана на имота за праводателя и заплащане на допълнителни такси за това за приобретателя.
Директивата за защита на потребителите по отношение на определени аспекти от договорите за таймшеринг, задължава всеки, който предлага подобни договори предварително да предостави на заинтересувалите се лица писмена брошура с информация относно: фирмата и адреса на продавача; точно описание на правото на времеползване и на законовите ограничения върху него; точно описание на вида, състоянието и разположението на недвижимия имот, а ако той е в строеж, етапът на изграждане на който се намира и срокът за който ще бъде построен; данни относно удобствата, с които разполага имота (течаща вода, електричество, осигурено сметоизвозване и др.); описание на съоръженията, до които собствениците ще имат достъп, като басейн, сауна и др.; условията за поддръжка на имота; цената и размера на допълнителните плащания, произтичащи от ползването на имота; информация за възможността за отказ от сключения договор.
СЪДЪРЖАНИЕ НА ДОГОВОРА ЗА ТАЙМШЕРИНГ
Така предоставената информация обвързва продавача и не може да бъде променяна без наличието на сериозна обективна причина. Самият договор за таймшеринг трябва задължително да бъде сключен в писмена форма и на езика на купувача. Ако договорът е изготвен на друг език, купувачът има право да получи официален превод от него. Договорът трябва да има минимално задължително съдържание, което освен посочените по-горе данни съдържа също така:
1. точно описание на периода, през който може да се ползва имота;
2. задължение за продавача да не начислява в тежест на купувача разходи, които не са посочени изрично в договора;
3. информация относно възможността за промяна или последваща реализация на описаното в договора право и свързаните с него разходи;
4. място и дата на подписване на договора.
Страните-членки на Европейския съюз са длъжни от своя страна да създадат и необходимата правна уредба, която да попречи на възможността потребителят да загуби защитата, която му дава европейското право, в случаите, когато имотът се намира на територията на друга страна-членка на Европейския съюз.
СРАВНЕНИЕ С ДОГОВОР ЗА НАЕМ – мои разработки .
С договора за таймшеринг се поражда непосредствено ново вещно право. С договора за таймшеринг не се прехвърля вещно право, нито се учредява ограничено вещно право върху вещта, а само се предоставя нейното ползване. Разликата му с облигационния договор, е че едно лице не се обвързва, задължава спрямо друго да извърши нещо, т.е. с него не се поражда задължение, а едно вещно право.
Договора за таймшеринг може да се сключи за определен срок, като за разлика от договора за наем, при който максималния срок е 10 години, при договора за таймшеринг срока обикновено се сключва за 10, а може да бъде и 50 години.
Ако договора за наем е сключен за срок над 10 години, той има сила само за десет години. Срока се редуцира автоматично съгл. Чл.220, ал.1-3.
При договора за наем се отличават два вида договори в зависимост от това дали лицата имат право да управляват имота или да се разпореждат с него. Договора сключен с лица, които имат право на обикновено управление може да се сключи за срок от 3 години, ако го сключват за по-дълъг период е необходимо да имат право и да се разпореждат с него. Ако договора сключен с лице, което има право само да го управлява и е със срок над три години, то същият се редуцира до този срок.
Договора за таймшеринг се сключва за недвижим имот, докато договора за наем се сключва и за движими вещи.
Характерното за договора за таймшеринг е ползването на един определен недвижим имот от няколко различни лица за точно определен период от време през годината, което е основната разлика от договора за наем.
Договора за наем и договора за таймшеринг могат да се сключат с няколко различни лица, но при договора за наем прекратяването става само със съгласието на всички наематели, докато при договора за таймшеринг прекратяването на договора се извършва със съгласието на лицата, ползващи имота само в определеното време през годината (сезон, месец и т.нат.). Което по отношение на имота означава, че когато договора за наем се прекрати, върху него се прекратява вещното право на ползване от трети лица, докато при таймшеринга, ако договора се прекрати с приобретателите в определеното време (сезон), върху имота може да има сключени и други договори за таймшеринг в останалите три сезона.
При таймшеринга е предвидена възможност приобретателите да се откажат от договора в 10 дневен срок от неговото сключване без да дължат каквито и да било обяснения и обезщетения.
Ако договорът не съдържа съществени елементи от описаното по-горе минимално съдържание, това право може да бъде упражнено в 3-месечен срок.
ХАРАКТЕРИСТИКА НА ДОГОВОРА ЗА ТАЙМШЕРИНГ
двустранно задължаващ— и двете страни по договора имат една спрямо друга и права, и задължения. всяка страна е едновременно кредитор и длъжник на насрещната страна.
взаимен договор —съществува синалагма­тична връзка, т.е. правата и задълженията са насрещни и правото на едната страна е основание на задължението на другата страна, както и обратно.
атипичен договор — не са изрично уредени в закона и затова не принадлежат към определен тип договори.
консенсуален договор — договорът се счита сключен с приемане на предложението и пристигане на приемането у предложителя. за валид­ността на договора не е необходимо извършването на определени фактичес­ки действия.
неформален — законът не изисква специална форма като условие за неговата валидност.
каузален — договори, при които основанието е съществен елемент и без него те няма да бъдат действителни. плаща се цена на основание ползването на вещта.
комутативен — при сключване на договора страните определят точният обем и размер на задълженията, респ. правата.
главен — договори, които пораждат действие сами, без да е необхо­димо преди това да е сключен друг договор.
ползвателен — договори, с които вещта се предоставя от едно лице на друго само за ползване, без обаче да се прехвърля правото на собственост.
договор с продължително изпълнение — договорът поражда пра­воотношение, което протича през определен период от време и задължени­ята се изпълняват не едноактно, а многократно. престациите на двете страни или на едната от тях трябва да бъдат осъществени през определен период от време.
специален — договори, които принадлежат към определен тип договори и не могат да се отнасят до друг тип договори.
Последно променен на Четвъртък, 05 Юни 2014 16:40
 
 

Кой е тук?

В момента има 6 посетителя в сайта

Анкета

Трудна ли ви е математиката
 

Анкета

Оценете сайта